Ако мнозинството от хората не гласуват по време на избори в България, вярно ли е, че изборите са нелигитимни? Не, не е вярно. Ниската избирателна активност не прави изборите нелегитимни. В България няма минимален праг на избирателна активност, тоест дори и малък процент от избирателите да гласуват, изборите са легитимни и резултатите са валидни, при условие че са спазени изискванията за свободно и честно гласуване, равнопоставеност на избирателите и запазване на тайната на вота.
Твърдението се появява в ТикТок видео (архивирано тук), публикувано на 14 октомври 2024 г. със следния надпис:
Дори само факта, че в изборния закон няма „праг на изборност", говори красноречиво, че изборите са нелигитимни, защото мнозинството от хората не участват в този фарс. Следва въпроса: "Ако гласува само един човек, тогава законни ли ще са изборите?" Оказва се, че са законни. И това наричате вие "демокрация"???
Ето как изглежда публикацията в ТикТок към момента на писане:
(Източник: TikTokекранна снимка, направена в сряда, 23 октомври, 23:13:15 2024 г. UTC)
С провеждането на парламентарните избори (архивирано тук) в България на 27 октомври 2024 г., в социалните медии се разпространява невярното твърдение (архивирано тук), че заради липсата на "праг на изборност" в изборния закон и ниската избирателна активност, изборните резултати (архивирано тук) трябва да се считат за нелигитимни. Такъв е примерът в ТикТок видеото, където надписът твърди категорично, че изборите в България са нелегитимни заради ниската избирателна активност, но ако дори един човек гласува, изборите се считат за законни, което противоречи на принципите на „демокрацията". Друг пример е следната Фейсбук публикация от 14 октомври 2024 г.:
(Източник: Фейсбук екранна снимка, направена във вторник, 22 октомври, 20:00:58 2024 г. UTC)
В България няма отделен изборен закон, както се твърди в ТикТок видеото, а Изборен Кодекс (ИК) (архивирано тук), който съдържа всички приложими закони и регулации в един документ, където се определят условията, организацията и реда за произвеждане на изборите в страната. Изборният кодекс обхваща всички видове избори, включително за народни представители, президент и вицепрезидент, членове на Европейския парламент, общински съветници и кметове.
Вярно е, че в Изборния кодекс няма изрично споменат "праг на изборност" като термин. Въпреки това, има различни изисквания и условия (архивирано тук) за участие в избори, като например изискването за уседналост при местни избори.
Липсата на праг на изборност и ниската избирателна активност не анулира легитимността на изборите в България. Избирателната активност е важен аспект на демократичния процес, но не фактор, който определя легитимността на изборите. Това означава, че дори и малък процент от избирателите да гласуват, изборите все пак са легитимни и резултатите са валидни. Ниската избирателна активност обаче може да бъде индикатор (архивирано тук) за апатия или недоволство сред избирателите, но от правна гледна точка, изборите остават валидни.
Според Чл. 10 от Конституцията на Република България (архивирано тук), изборите се считат за валидни, ако са спазени изискванията за свободно и честно гласуване, равенство на избирателите и секретност на гласуването.
В текста на Изборния кодекс на Република България няма изрично изискване за минимален процент избирателна активност, за да бъдат изборите признати за валидни. Изборите се считат за легитимни, ако са проведени в съответствие с процедурите, описани в закона. Член 3, алинея 1 от Изборния кодекс (архивирано тук) гласи:
Гласуването е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг.
Всички български граждани, които са навършили 18 години към изборния ден, имат както право, така и задължение да гласуват, с изключение на лицата, поставени под запрещение, или изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Въпреки че по закон гласуването е задължително, отказът от него няма последствия, тъй като на 23 февруари 2017 г. Конституционният съд постанови (архивирано тук), че разпоредбата на чл. 242а от Изборния кодекс, която предвиждаше санкции за неупражняване на избирателното право, противоречи на Конституцията.
Мандатите в българския парламент (архивирано тук) са 240 и се разделят между партиите и коалициите, спечелили поне 4 процента от действителните гласове на изборите на 27 октомври. В изборите за Народно събрание преференциалният вот може да пренареди кандидатдепутатската листа, ако даден кандидат е посочен от поне 7 процента от гласувалите за съответната партия/коалиция.
Изборите в България се считат за нелегитимни, когато са нарушени основни принципи на свободни и честни избори, гарантирани от Конституцията и законите на страната, както и от международните стандарти. Раздел XI. "Обжалване на резултатите от изборите" от Изборния кодекс (архивирано тук) на Република България предвижда механизми за обжалване на изборния процес и за установяване на нелегитимност при нарушения. Според член 459 от ИК, решението на общинската избирателна комисия за резултатите от изборите може да бъде обжалвано пред административния съд в 7-дневен срок. Решенията и определенията на съда по производствата могат да бъдат оспорени пред Върховния административен съд (ВАС) (архивирано тук) в 7-дневен срок от съобщаването на страните и според Изборния кодекс:
Чл. 460. Влезлите в сила решения на съответния административен съд и на Върховния административен съд не подлежат на отмяна.
Други проверки на фактите от Lead Stories, свързани с изборите в България може да разгледате тук, тук и тук.
