Вярно ли е, че Комисията по отбрана е одобрила поправка, която дава на НАТО право да командва българските въоръжени сили и превръща президента в протоколна фигура? Не, не е вярно: Участието на България във всяка международна операция продължава да изисква решение на Народното събрание или Министерския съвет, а президентът остава върховен главнокомандващ съгласно член 100 от Конституцията, като запазва пълните си правомощия за стратегически решения и назначаване на висшия команден състав.
Твърдението се появява в ТикТок видео (архивирано тук), публикувано на 8 октомври 2025 г. със следния надпис:
От днес могат да ни вкарат във война без да ни питат!
Лидерът на партия Възраждане, Костадин Костадинов (архивирано тук), споделя следното във видеото:
Уважаеми сънародници, вчера комисията по отбрана в парламента взе решение да прехвърли командването на Българската войска в ръцете на НАТО. Конкретният случай, който изключително много ни притеснява, е свързан с това, че вече НАТО ще има право да решава кога да напада някого от територията на нашата страна и да включва българската войска във военни действия без да ни пита в случаите, когато става въпрос за превантивно нападение.
Текстът под видеото гласи:
Вчера в Комисията по отбрана мнозинството подкрепи изменения в Закона за отбраната, включително точка за „възпиране". Това означава, че при определени акции решението и оперативното командване няма да се вземат от България, а от съответните структури на НАТО. Партиите „Меч" и „Величие" гласуваха „за". Допълнително, формулировки в текста превръщат ролята на президента в протоколна - той само подписва процедури, утвърдени от правителството, без реален инициаторски мандат. Поправката за „възпиране" прехвърля ключови решения от националното към чуждо командване при военни операции. Това ограничава суверенното право на България да решава кога и как да използва силите си. Ние от Възраждане сме категорично против тези промени. Нашите депутати обаче бяха единствените, които гласуваха против.
Ето как изглежда публикацията в ТикТок към момента на писане:
(Източник: ТикТок екранна снимка, направена в сряда 22 октомври 21:34:38 2025 UTC)
Промените в Закона за отбраната и въоръжените сили (архивирано тук) бяха обсъдени и приети (архивирано тук) на първо четене от парламентарната комисия по отбрана на 7 октомври 2025 г., а след това и от Народното събрание на 8 октомври 2025 г. Поправките в законопроекта (архивирано тук) имат за цел да синхронизират националното законодателство с актуализираните политики на НАТО и ЕС в областта на колективната отбрана и възпирането. Сред тях са възможността за предоставяне на съюзнически сили и разширяване на правомощията на армията при противодействие на дронове, но в нито един от текстовете не се предвижда прехвърляне на командни функции или суверенитет към НАТО.
Проектът (архивирано тук), публикуван от Министерството на отбраната, въвежда понятието „възпиране" като част от задачите на отбраната, конкретизира ролите и процедурите на Върховното главно командване и възлага на Министерството да разработи оперативни процедури, които се утвърждават с указ на президента. В нито един текст не е включена норма, която да прехвърля оперативното командване или правото на вземане на решения от българските институции към НАТО или която е ида е друга чужда структура. Конституцията (архивирано тук) ясно определя президента като върховен главнокомандващ на въоръжените сили и гарантира правомощията му при назначения, командване и решения, свързани с отбраната. Тези правомощия не могат да бъдат променени или ограничени без да се премине през конституционна процедура. В мотивите към проекта и общественото обсъждане (архивирано тук) ясно е посочено, че целта е техническа и организационна -- въвеждане на планове за оперативна готовност, координация между звената и утвърждаване на процедури от президента.
Твърденията, че „оперативното командване ще се взема от НАТО" или че „президентът става само протоколна фигура", не намират потвърждение в наличните текстове. Законопроектът е приет само на първо четене и предстои обсъждане на второ, където могат да се правят изменения, но към момента няма законова основа за прехвърляне на командването на българската армия. Решенията за участие в международни операции продължават да изискват одобрение от правителството и Народното събрание, както и досега.
В пленарна зала по време на обсъждането (архивирано тук), министърът на отбраната Атанас Запрянов (архивирано тук) направи следното разяснение:
Нека да не правим внушения, които не са верни. Националният контрол над въоръжените сили, така както е разписан съгласно Конституцията на Република България и законите, независимо членството ни в НАТО, е категорично в ръцете на Народното събрание, на правителството и президента. Така че никакви промени не се правят, някой да ползва български въоръжени сили в мирно време, във военно време, без съответните държавни органи оторизирани от Конституцията на държавата да разрешат това.
Към момента на писане законопроектът все още не беше окончателно приет на второ четене от Народното събрание. Предстои обсъждане и гласуване на второ четене в пленарна зала.
Други проверки на факти, извършени от екипа на Lead Stories, свързани с министерство на отбраната, могат да бъдат видени тук.
