Вярно ли е, че с присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. инфлацията в страната ще скочи с 20%? Не, не е вярно: въвеждането на еврото не „освобождава" реални пари в икономиката, а представлява счетоводна промяна под строг контрол на Европейската централна банка (ЕЦБ), без автоматичен ефект върху инфлацията.
Твърдението се появява в ТикТок видео (архивирано тук), публикувано на 15 септември 2025 г. със следния надпис:
инфлацията 2026
Във видеото се казва следното:
Колко точно ще скочи инфлацията от 1 януари 2026 г. ако вкарат еврото? Oт задължителните резерви на банките ще се освободят пари, които директно ще влязат в икономиката, увеличавайки парите в обращение. Tова означава около 20% увеличаване на парите, значи...20% увеличаване на инфлацията, на цените. За сравнение, от началото на тази година паричната маса в обращение в България се е увеличила с 8%. Същевременно, промишленото производство е намаляло с 8%. Вие сами усещате колко е инфлацията от януари до септември месец 2025 г. Януари - февруари 2026 г. очаквайте скок на цените с над една трета. И това ще бъде само началото.
Ето как изглежда публикацията в ТикТок към момента на писане:
(Източник: ТикТок екранна снимка, направена в понеделник, 13 октомври 22:16:11 2025 UTC)
Твърдението, че инфлацията в България ще скочи с около 20% от 1 януари 2026 г. с въвеждането на еврото се разпространява в социалните мрежи (архивирано тук). Въвеждането на еврото не означава, че от резервите на банките ще се „освободят" пари, които директно ще влязат в икономиката. Резервите на БНБ не са пари, които могат просто да се раздадат -- те представляват счетоводни позиции и активи, които се прехвърлят към Европейската централна банка (ЕЦБ) при фиксирания курс 1.95583 лв. за евро (архивирано тук). Това е техническа операция (архивирано тук), не парично вливане в икономиката.
Резервите са активи, които обезпечават парите в обращение, и при приемането на еврото те преминават през сложна счетоводна операция. Официален документ на ЕЦБ от ноември 2024 г. (архивирано тук) потвърждава техническия характер на този процес. В него се описват „насоки относно състава, оценката и условията за първоначалното прехвърляне на чуждестранни резервни активи". Става дума за прехвърляне на активи, а не за харчене. Документът уточнява, че в замяна на това прехвърляне, националната банка получава счетоводна позиция, наречена "вземане" от ЕЦБ, следователно активите на БНБ променят формата си в баланса на евросистемата, а не изчезват или се "раздават".
ЕЦБ има механизми за контрол върху ликвидността -- чрез изисквания за минимални резерви, парични операции и абсорбиране на излишна ликвидност. Когато България влезе в еврозоната, българските банки ще подлежат на същите правила като останалите страни (архивирано тук), тоест наличните резерви няма да станат свободно разполагаеми средства, които да „залеят" пазара.
Връзката между количеството пари в обращение и инфлацията не е пряка и зависи от ключови фактори като скоростта на паричното обръщение, растежа на производителността и общото доверие в икономиката. Опитът на държави, приели еврото, като Словения, Словакия и Хърватия (архивирано тук, тук и тук), потвърждава, че ефектът върху общата инфлация е ограничен и еднократен. Официалните оценки на европейски и национални институции сочат, че този ефект е в рамките на 0.2 до 0.4 процентни пункта през първата година от приемането. Основната причина за този лек ръст е механичното закръгляване на цените на някои стоки и услуги нагоре, а не реално увеличение на паричното предлагане, тъй като приемането на еврото е замяна на една валута с друга, а не емитиране на нови пари.
Твърдението за „20% увеличение на парите в обръщение" няма източник. Нито БНБ (архивирано тук), нито ЕЦБ (архивирано тук) са публикували данни или прогнози, които да сочат подобно число. Освен това парите в обращение и депозитите са под строг контрол -- системата не допуска внезапно наводнение на пазара с пари, защото това би било в разрез с европейската парична политика.
Преминаването към еврото не представлява „ограбване на валутния борд". То е трансформация на системата, при която стабилността се гарантира от самата ЕЦБ. Пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите за 2025 г. (вижте екранните снимки по-долу) потвърждава, че инфлацията през 2026 г. ще се определя от реални икономически фактори като цените на енергийните суровини, глобалната икономическа среда и вътрешното потребление, по-конкретно "нарастването на частното потребление" и цените на "услугите", които са свързани със "забавящото се нарастване на разходите за труд". Освен това, прогнозата е пряко зависима от глобалната икономическа ситуация и енергийните цени, като се споменават "очакваната ценова динамика на нефта" и общата "низходяща динамика на международните цени":
(Източник: екранна снимка на https://www.minfin.bg/bg/866, Пролетна макроикономическа прогноза 2025, направена в сряда, 22 октомври 00:08:27 2025 UTC)
В документа се посочва, че средногодишната инфлация ще се свие до 2.2%, като водещ принос ще имат услугите и храните, а ефектът от международните цени на петрола ще отслабне, като никъде не се споменава ефект от "освобождаване" на резерви:
(Източник: екранна снимка на https://www.minfin.bg/bg/866, Пролетна макроикономическа прогноза 2025, направена в сряда, 22 октомври 00:07:36 2025 UTC)
Няма икономически, емпиричен или исторически аргумент, който да доказва, че въвеждането на еврото ще предизвика 20% или повече инфлация.
Други проверки на фактите от Lead Stories, свързани с темата за приемането на България в Еврозоната може да разгледате тук.
