Как работим | Lead Stories

Как намираме твърдения и истории за проверка на факти

Lead Stories търси твърдения и истории за проверка на факти, използвайки няколко инструменти и методи. Ето и най-значимите от тях:

• Нашият собствен патентован енджин Trendolizer™
• Google Trends
• Инструмент на Meta за проверка на факти
• Инструмент на ByteDance за проверка на факти и директно търсене в TikTok
• Community Notes в Х

Trendolizer

Lead Stories създаде енджин Trendolizer™ за наблюдение и търсене в интернет пространството на ново актуално съдържание. Той измерва степента на ангажираност (харесвания, гледания, коментари, препубликуване и т.н.) на линкове, изображения и видеоклипове, появяващи се в различни платформи (Facebook, X, YouTube, TikTok...) и прави преглед на това, което в момента става актуално.

(екранна снимка от визуализация на Trendolizer™ )

Използваме Trendolizer, за да търсим актуално съдържание в интернет като цяло, но също така разглеждаме популярно съдържание от конкретни сайтове, които са публикували невярна информация в миналото, заедно с актуално съдържание, съответстващо на ключови думи и фрази, свързани с неверни твърдения или теории на конспирацията.

Google Trends

Ежедневно използваме Google Trends, за да проверяваме кои заявки за търсене, свързани с фрази за проверка на факти („фалшиви новини", „проверка на факти" и т.н.), са популярни в Google. Това обикновено показва, че хората търсят отговори за определена история, защото имат съмнения относно истинността на съдържанието.

Инструментът на Meta за проверка на факти

Lead Stories е част от партньорството на Meta с трети страни за проверка на факти и за това получава достъп в някои държави до списъци със съдържание, което е маркирано като потенциална дезинформация (чрез персонализиран инструмент за проверка на факти, предоставен от Meta). Имайте предвид, че Lead Stories има свободата да избира елементи от този списък или да ги игнорира, Meta не определя кои истории да бъдат създадени от нас.

Инструментът на ByteDance за проверка на факти и директно търсене в TikTok

Lead Stories е част от партньорството на Bytedance с трети страни за проверка на фактите и като такива за някои държави получаваме достъп до списъци със съдържание, което е маркиранo като потенциална дезинформация (чрез предоставен персонализиран инструмент за проверка на факти от ByteDance). Обърнете внимание, че за целите на проверката на фактите, Lead Stories има свободата да избира елементи от този списък или да ги игнорира. Bytedance не определя по кои истории трябва да работим. Ние също правим директни търсения в TikTok, свързани с текущи събития и теми, които имат потенциал да станат обект на дезинформация, за да направим проверка на фактите.

Community Notes в Х

Няколко членове на нашия екип са част от програмата Community Notes на X, където X потребителите могат да добавят бележки с контекст към публикации, които след това могат или не могат да станат видими, след като достатъчно потребители гласуват за тях. Понякога използваме съдържанието на събраните бележки, наблюдавайки броя на събрания вот, за да получим ранна индикация за нови трендове на дезинформация.

Предложения от читатели

Читателите винаги могат да се свържат с нас чрез нашата страница за контакти, ако имат предложение относно онлайн история, която е потенциално невярна и злонамерена. На практика получаваме много малко такива предложения, но искаме това да се промени.

Как избираме твърдения и истории за проверка на факти

В ежедневието търсим най-актуалните истории/видеоклипове/публикации/... с тези инструменти избираме онези от тях, които отговарят на следните критерии:

• Твърдението може да бъде проверено (т.е. не е лично мнение, прогноза, неясно твърдение или предсказание). Имайте предвид, че включваме твърдения, които могат да бъдат проверени теоретично с достъп до правилните доказателства или свидетели, но когато това е много трудно или невъзможно на практика (цитати от закрити срещи, вътрешна информация...).
• Те са вредни за някого. Тълкуваме „вредно" в широк смисъл, това може да включва всичко, където има риск от: отрицателно въздействие върху здравето; увреждане на репутацията; политически решения, основани на неточна информация; минимизиране или преувеличаване на реални проблеми; емоционално въздействие от измислени истории, представени като реални; измамници, печелещи от разпространение на невярна информация; финансови загуби; изкривено разбиране на текущите събития; хора, които неправилно са обвинявани за нещо; фалшиви доказателства, използвани в подкрепа на по-големи конспиративни теории...
• Те са (или вероятно ще станат) актуални или съдържат твърдение, което е било актуално в миналото. Обърнете внимание, че не използваме фиксирани числени гранични стойности (т.е. трябва да има повече от x харесвания или y показвания), ние по-скоро съблюдаваме относителното класиране (т.е. „това е най-гледаният видеоклип за тази конкретна конспирация" или „това е най-популярното търсене в Google, свързано с проверка на факти днес") и понякога разглеждаме и броя на местата, на които се появява това твърдение (стотици туитове с едно и също изображение и един туит с изображение със стотици ретуитвания са валидни причини да разгледаме изображението). За да определим кои елементи е „вероятно" да станат актуални, ние разглеждаме краткосрочни, резки увеличения на ангажираността и размера на аудиторията на източника, който създава или разпространява твърдението (страница в Instagram с милион последователи срещу неясен блог, който се чете от почти никой) .
• Те са подходящи за или засягат аудиторията на уебсайта, на който публикуваме проверка на фактите. По принцип оставяме вътрешната политика, измамите и дезинформацията, която става популярна в други страни, на проверяващите факти в тези страни, освен ако няма конкретна връзка или същите твърдения също се разпространяват в страната или страните, в които работят езиковите версии на нашия уебсайт.

Обикновено даваме приоритет на истории, свързани с текущи събития и нови, непубликувани твърдения, но понякога се занимаваме и с по-стари твърдения, особено ако има тенденция да се връщат периодично (например стари измами, които продължават да се публикуват отново в нови сайтове от финансово мотивирани спамъри или фалшиви цитати, приписвани на политик, които продължават да се появяват, когато това лице е в новините).

Ние не вземаме предвид политическата нагласа, когато избираме какво да проверяваме. Ние проверяваме твърдения, които вредят (или облагодетелстват) хора, каузи и групи от целия политически спектър.

Понякога проверяваме твърдения, които произхождат от сатирични уебсайтове или са със сатирично съдържание, но само в случаите, когато изглежда, че значителен брой хора вярват в истинността им. Можете да видите нашата политика за сатира тук.

Предложенията на читателите се оценяват по същите критерии, изброени по-горе: ако ни бъдат изпратени твърдения, които не могат да бъдат проверени, безобидни са или не са много разпространени, има много малък шанс да ги използваме. Обратно, конкретна, злонамерена и актуална история ще привлече вниманието ни.

Една от целите на нашата проверка на факти е да спомогнем спирането или да забавим разпространението на актуална невярна информация. Това означава, че рядко публикуваме проверки на факти, за да посочим, че нещо наистина е вярно: ако истината става актуална от само себе си, ние с удоволствие се оттегляме.

Как проверяваме факти в твърдения и истории

Методология

Всяко твърдение е различно и не всяко изисква един и същ подход. Обикновено първо се опитваме да преформулираме твърдението като въпрос („Вярно ли е, че X?") и след това нашата цел е да предоставим отговор на този въпрос заедно с причината и наличните доказателства.

Има въпроси, които обикновено задаваме и на които се опитваме да отговорим, за да можем да кажем дали дадено твърдение е вярно или не (въпреки че не всички са приложими във всички ситуации):

• Откъде идва първоначалното твърдение и има ли доказателства за произхода му? Ако се е появило за първи път в измислена среда или в сатирично произведение, е малко вероятно да е истина. В някои случаи, за съжаление, не е възможно да се намери оригиналният източник.
• Ако източникът е известен: какви доказателства цитира и подкрепя ли твърдението? (Ако една статия казва „Новото проучване казва X", всъщност проучването казва ли X?)
• Има ли логически несъответствия или неоправдани предположения относно доказателствата в твърдението? („Лицето X веднъж е било видяно с лице Y и има снимка в подкрепа на това, което трябва да означава, че и двамата са замесени в сложна схема!")
• Има ли алтернативни обяснения за доказателствата? („Лицето X арестува лице Y на снимката", „Снимката е цифрово манипулирана", „Снимката всъщност не показва лице X или Y"...)
• Ако източник твърди, че разполага с вътрешна или поверителна информация, вероятно/възможно ли е да разполага с нея? („Ще има ли случаен човек в интернет достъп до строго секретна информация от ЦРУ? Ако е така: как и защо такъв пропуск в сигурността не е по-голямата история тук?")
• Доказателствата от надеждни официални или реномирани научни източници ли са (или има ли налични такива)? Склонни сме да търсим официална статистика с известна методология, която е събирана за по-дълги периоди от време и рецензирани научни статии за двойно-слепи проучвания с големи размери на извадката. Пред-печатни материали, нерецензирани проучвания, прессъобщения без линк към пълно проучване, резултати от проучване, проучвания с много малък размер на извадката, публикации от групи със специални интереси и т.н. имат много по-малка стойност като доказателство или подкрепа за твърдение.
• Може ли да се свържете за коментар с хората, които отправят твърденията в историята (или са посочени в твърденията)? За съжаление това не винаги е възможно: може да няма никаква информация за контакт, може да използват анонимен псевдоним или да са труднодостъпни. Възможно е да има случаи, когато има опасения за тяхната сигурност или други законови ограничения, които изключват възможността за контакт. С тези изключения, ние се опитваме така или иначе, да проверим истинността на дадено твърдение. Ако не получим отговор в рамките на разумен срок и в случаите, когато сме получили достатъчно доказателства чрез други източници, запазваме правото си да публикуваме проверката на фактите така или иначе, оставяйки опцията отворена да добавим отговора по-късно.
• Има ли експерти или местни източници, които могат да потвърдят или опровергаят твърдението? Когато цитираме експерти или източници, предпочитаме да ги назовем и да разкрием ролята и квалификацията им и не просто вярваме на думите им, но и търсим допълнителни доказателства, когато е възможно.
• Техническият анализ на източника и/или доказателствата потвърждават ли възможността за подправяне, редактиране или манипулиране?
• Твърдението или доказателствата съвпадат ли с написаното? („Този цитат наистина ли се среща в това записано интервю?", „Тази снимка наистина ли е направена на дата X на място Y?")
• Твърдението объркано ли е или предизвиква ли объркване, умишлено или не? (Може да се каже, че почти всеки съдия, ченге или охрана в надзирател в затвора в света е имал „контакти с известни престъпници" и почти всеки пожарникар „е бил на мястото на подозрителен пожар, носейки брадва", но това не означава, че са злонамерени или че се е случило нещо незаконно.)
• Можем ли да намерим доказателства от първоизточници (за предпочитане повече от един, където е възможно/уместно)? Например, вместо статия за документ или публикувано интервю с някоя личност, предпочитаме да имаме самия документ или да получим коментар директно от лицето, когато е възможно.

Нашата цел е да служим на нашите читатели, като публикуваме статия, надеждно доказваща или опровергаваща едно твърдение възможно най-бързо. Това означава, че сме склонни да публикуваме веднага щом сме събрали достатъчно информация, за да валидираме резултата, но понякога продължаваме да актуализираме историята, като събираме още подкрепящи доказателства или когато източници се свържат с нас (предимно обаждания от експерти/източници, отговори на запитвания във връзка със Закона за свободата на информацията (FOIA)...).

Всички наши статии се преглеждат от поне трима души преди публикуване (авторът и поне двама редактори).

В (за щастие редки) случаи, когато първоначалната ни оценка е грешна или когато по-нови доказателства изискват промени в заключението, ние ще актуализираме историята в съответствие с нашата Политика за корекции.

Имайте предвид, че понякога е невъзможно да се докаже или отхвърли твърдение, просто защото няма налични добри доказателства. В такива случаи ще посочим, че няма доказателства, които бихме могли да намерим за или против твърдението и че лицето или уебсайтът, които са разпространили първоначалното твърдение, го правят, без да предоставят никакви доказателства. Ще обясним също как и къде сме търсили доказателства.

Заглавия, мини изображения с надпис, структура на статията & нашата (липса на) скала за оценка

Всички наши статии обикновено следват една и съща структура, за да позволят лесно преглеждане и да се избегне случайното разпространение на невярна информация.

Знаем, че много хора най-вероятно никога няма да видят друго освен нашите заглавия и мини изображения в социалните медии и, че по-голямата част от хората, които видят пост в социалните мрежи, няма да кликнат, за да прочетат цялата статия. От тези, които го направят, мнозина четат само първия параграф.

Затова се стремим да поставим възможно най-много информация в заглавието, мини изображението и първия параграф.

Заглавие

Обикновено се опитваме да се придържаме възможно най-точно към заглавието на оригиналната статия или видео или към текста на мем/туит/скрийншот, който проверяваме фактологично, но с добавянето на думите "Проверка на Фактите:" и капитализирана дума, която отрича значението (когато оригиналното заглавие или твърдението не е вярно).

Например: „Това Е Ябълка" става „Проверка На Фактите: Това НЕ Е Ябълка".

Ако оригиналното заглавие всъщност не съдържа основното твърдение, което се проверява от нашата статия, можем да изберем да поставим твърдението в нашето заглавие, вместо да се придържаме твърде близо до оригиналното заглавие. Например, ако оригиналното заглавие гласи „Светът Е Шокиран От Лице X" и статията след това говори за нещо, което X всъщност не е направил, нашето заглавие ще бъде „Проверка на Фактите: X НЕ Е Направил Y" вместо „Проверка На Фактите: Светът НЕ Е Шокиран От Лице Х".

Обърнете внимание, че ние също така не обръщаме автоматично в отрицателно всяко заглавие или твърдение, защото доказването на обратното понякога е също толкова невъзможно или отрицателното заглавие има различно значение от това, което ние имаме предвид да кажем. Ако твърдението е „X е убил Y" и просто няма доказателства дали X го е направил или не, не би било правилно да се каже „X НЕ Е Убил Y". В такива случаи бихме казали нещо като „НЯМА Доказателства, Че X Е Убил Y".

И когато едно заглавие гласи „Според Учените X Причинява Y" и се окаже, че учените всъщност не са казали това, нашето заглавие вероятно ще бъде нещо като „Учените НЕ Са Казали, Че X Причинява Y", а не „Според Учените X НЕ Причинява Y".

Понякога може да са необходими няколко отрицания, за да се обясни напълно какво се случва: „Проверка На Фактите: X НЕ Е Арестуван За Извършване На Y" все пак ще означава, че X е извършил Y (но му се е разминало), така че ако X е невинен, заглавието ще бъде „ Проверка На Фактите: X НЕ Е Арестуван; НЕ Е Извършил Y".

Целта на нашите заглавия е да уведомят веднага читателите какво е заключението от проверката на фактите, така, че дори и да не прочетат останалата част от статията, да не са били изложени на невярна или подвеждаща информация. Това е и причината да не използваме въпросителни заглавия. Ако някой види само „Проверка На Фактите: Убил Ли Е X Y?" то тази информация може да им се внуши и да останат с впечатлението, че може би X наистина е убиецът на Y или, че това са въпроси които задава статията.

Мини изображения с надпис

Всички наши истории съдържат скрийншот на оригиналната публикация/статия/уебсайт/туит/видеоклип, който е представил твърдението (или поне извадка от него). Върху този скрийншот има сложен надпис, който може да съдържа максимум четиринадесет знака. Това изображение с надпис е и мини изображението, което е показано когато нашите истории се споделят в социалните медии.

От пролетта на 2020 г. има изискване към нашите автори да не поставят повече обобщение на *заключението* от проверката на фактите в надписа, видим в мини изображението, защото тази информация вече трябва да е в заглавието. Така, че в последно публикуваните истории не трябва да виждате неща като:

• Невярно
• Подвеждащо
• Не Е Истина
• Фалшиво
• Измислица
• ...

Вместо това изискваме от нашите автори да обобщят причината за заключението в една до три думи.

Защо има проблем с твърдението? Защо X НЕ е Y?

Някои добри примери за това какво може да съдържа надписът в мини изображението включват:

• "Стари Цифри"
• "Фотошоп"
• "Липсват Данни"
• "Oще Е Жив"
• "Измама"
• "Просто Шега"
• "Забавено Видео"
• ...

Ето пример за хипотетична публикация със заглавие „Проверка На Фактите: Това НЕ Е Ябълка":

Защо това не е ябълка? Защото е банан!

Структура на статията

Всички наши статии имат една и съща основна структура:

• Заглавие, което започва с „Проверка На Фактите:" и което веднага съдържа заключението от проверката на фактите („X НЕ Е Направил Y").
• Уводен параграф, който започва с твърдение като въпрос, директно последван от отговора и обобщение от две или три изречения на причината за този отговор. („Y Направил Ли Е X? Не, това не е вярно. Видеото показва, че Y е бил на друго място, когато се е случило X и местната полиция потвърди това.")
• Линк към най-старата версия на твърдението или към представителен пример за пост направил това твърдение, последвана от кратък откъс или скрийншот. („Tвърдението се появи в статия на сайт X, публикувана на дата Y, озаглавена Z. Историята започва с...")
• Подробна проверка на фактите, изброяваща всички доказателства и причини. Нашата цел е да предоставим линкове към цялата релевантна информация, така че читателите да могат сами да повторят проверката на фактите („Ето вградено видео заснето от системите за сигурност... Източници от полицията казват... Разговаряхме с...").
• Ако проверката на фактите е относно твърдение направена от сайт или страница в социалните мрежи, чиито публикации в миналото сме проверявали за факти многократно, или за тема, за която сме писали преди, може също да включим повече информация за това + линкове към по-ранни проверки на факти („И преди сме писали за наистинанадежденабсолютнонефалшивуебсайт.com, той се управлява от спамъри, които...").

Има и някои ключови принципи, към които изискваме да се придържат нашите автори:

• Винаги предоставяйте линкове към оригиналната история или източник, така, че нашите читатели да могат да се уверят, че правилно представяме казаното там.
• Всички линкове към информация, която е важна за опровергаването или доказването на твърдение, трябва да бъдат архивирани на archive.org и резервните линкове трябва да бъдат предоставени в историята. т.е. ако една история има линк към статия, документ, научен доклад, официален доклад и др., тя трябва да бъде свързана по следния примерен начин: „както можете да прочетете в тази статия (архивирана тук)".
• Придържайте се към фактите, които са важни за (не)доказването на твърдението и избягвайте да давате твърде много основна информация, която не е от значение, особено по дълбоко партийни въпроси или силно чувствителни, поверителни данни.
• Когато проверявате дали дадено число в дебата за контрол на оръжията (или за прекъсване на бременността, или за ядрена енергия, или всяка спорна тема) наистина е x% или не, няма нужда да включвате цитати от хора или групи, казващи защо това е добро или лошо нещо или колко *трябва* да бъде или колко е било в исторически план и защо това е било по-добро или по-лошо. Хората, които искат да знаят дали нещо е добро или лошо, могат да прочетат за това на други уебсайтове или в секции за мнения. Хората, които искат да научат последните новини или пълната история на дадена тема, могат да проверят Google News или Wikipedia. Нашият сайт е за хора, които просто искат да знаят дали нещо е вярно или не.
• Когато дадено твърдение включва чувствителна информация (имена, снимки, информация за контакт...), особено относно непълнолетни лица, трябва да се внимава да се включва само информация, която е необходима, за да се докаже или опровергае истинността на твърдението и да се скрие чувствителната информация информация, която не е от значение.

Не използваме стандартизирана скала за оценка

Lead Stories не използва стандартизирана рейтингова скала, за да оценява твърденията на нашия уебсайт. Когато разследваме невярно или подвеждащо твърдение, ние просто се стремим да обясним какво точно не е наред с него и защо. Би било само източник на объркване, да се добави оценка, рейтинг, число или стандартизирано описание, за да се каже точно колко e грешно дадено твърдение. Каква е разликата между „наполовина погрешно", „отчасти вярно" или „смесено вярно и невярно"? Дали твърдение, което е 72% невярно, наистина е толкова по-лошо от твърдение, което е 28% вярно? Наистина ли пет „TruthPoints" са по-добри от четири и какво означава тази една точка разлика?

Повечето от нашите читатели не се интересуват или нямат време да се тревожат за подобни разлики.

Те просто искат да знаят дали тази история, която са видяли онлайн, е вярна или не. Затова правим всичко възможно да им предоставим тази информация и да им покажем това, което искат разберат.