Вярно ли е, че планираното въвеждане на дигитална идентичност има за цел установяване на контрол над българските и европейските граждани? Не, това не е вярно: въвеждането на портфейл за Европейска дигитална идентичност (eID) има за цел да осигури по-лесен достъп на европейските граждани до различни видове обществени и частни услуги, както и възможност за верифициране на самоличността в защитена дигитална среда. Информацията в него ще се съхранява локално, а не онлайн, и действията на гражданите, които го използват, няма да могат да бъдат проследявани. Също така, използването на дигиталното портмоне няма да бъде задължително.
Твърдението се появява в ТикТок видео (архивирано тук), публикувано на 22 септември 2025 г., с аудио на български, в което в 1:20 минута се казва следното:
Какво прави Европейският Съюз? Европейският Съюз задължава всички държави членки, включително нашата страна, България, да въведе дигитално приложение за дигитална идентичност в едно дигитално портмоне. Никой не говори за това. Никой не говори за дигиталното евро. Но замислете се - целта е контрол. Целта е всяка една ваша стъпка, всяко едно ваше лично решение да бъде възможно проследимо, видяно от непознати за вас служители.
Ето как изглежда публикацията в ТикТок към момента на писане:
(Източник: ТикТок екранна снимка, направена в петък, 7 ноември 14:34:06 2025 UTC)
Твърдението, което се разпространява широко в социалните мрежи (архивирано тук, тук и тук), е направено от евродепутата Рада Лайкова (архивирано тук), представител на проруската (архивирано тук) партия „Възраждане" (архивирано тук) и член на групата в Европейския парламент „Европа на суверенните нации" (ESN) (архивирано тук). В първата част на видеото си Лайкова обяснява какво представлява дигиталната идентичност. Впоследствие тя заявява, че целта на въвеждането и е контрол. Според нея чрез дигиталното портмоне за Европейска дигитална идентичност гражданите и техните решения ще бъдат следени и използвани за упражняване на контрол.
В момента България работи по модернизирането на достъпа до редица услуги за гражданите, включително предоставянето на цифрова идентичност. Основният фокус на проекта (архивирано тук) на Стратегията за цифрова трансформация на Република България 2026-2030 (архивирано тук) е да осигури на гражданите и бизнеса равен и по-лесен достъп до административни услуги, включително дейности като онлайн идентификация и подписване на документи в условията на защитено цифрово пространство.
Стратегията е в съответствие с изискванията на Европейския съюз (ЕС), според които до края на 2026 г. всяка държава членка на съюза ще трябва да въведе най-малко един дигитален портфейл за европейска цифрова идентичност (архивирано тук). Хората, ако пожелаят, ще могат да го използват за съхранение на лични документи като дипломи и шофьорски книжки, с които те ще могат лесно да се идентифицират онлайн. Използването му обаче, няма да бъде задължително (архивирано тук):
Портфейлите, които ще бъдат на разположение от 2026 г., ще помогнат на предприятията, като осигурят сигурно удостоверяване на автентичността за клиентите в целия ЕС. Всяка държава членка ще предостави поне един портфейл, създаден съгласно общи спецификации с отворен код.
Портфейлът ще бъде на разположение на всеки гражданин на ЕС, пребиваващ или бизнес в ЕС, който иска да го използва.
Това дигитално портмоне ще позволи на българите да удостоверяват самоличността си както в страната, така и извън нея в случаите, когато това е необходимо. Според информацията (архивирано тук), публикувана на уебсайта на Европейската комисия (ЕК):
Европейският портфейл за цифрова самоличност (електронна самоличност) е отговорът на Европа на предизвикателствата в областта на идентификацията. Той ще даде възможност на потребителите за достъп до публични и частни услуги онлайн и офлайн, за съхраняване и споделяне на цифрови документи и за създаване на обвързващи подписи.
Държавите членки ще осигурят такива портфейли за всеки гражданин, пребиваващо лице и предприятие до края на 2026 г.
Лайкова не представя доказателства в подкрепа на твърденията си, че данните в дигиталните портфейли за идентичност ще бъдат използвани без знанието на гражданите с цел налагане на контрол.
В секцията „Функции за сигурност и поверителност на дигиталните портфейли за идентичност в ЕС" на уебсайта на ЕК са описани множество мерки (архивирано тук), които ще гарантират поверителността и сигурността при използването на дигиталното портмоне.
Контролът ще бъде в ръцете на гражданите, които сами ще решават кога и как да се използват техните данни в дигиталните портфейли, включващи редица функции за защита на поверителността. Дизайнът на eID няма да позволява проследяване на действията на потребителите или профилирането им, като това е гарантирано и от закона на Европейския съюз за защита на личните данни (архивирано тук).
Освен това изрично се посочва, че информацията ще се съхранява локално в електронното портмоне, а не онлайн, в съответствие с най-високите стандарти за киберсигурност, като действията на потребителите ще бъдат непроследими и невидими онлайн.
Лайкова споменава и дигиталното евро като част от предполагаемия механизъм за контрол. Информация, публикувана от Европейската централна банка (ЕЦБ) и ЕК (архивирано тук и тук), показва, че дигиталното евро е предназначено да предостави алтернатива на физическите пари. Това означава, че то не може да служи като ефективен инструмент за контрол при наличие на други начини на плащане.
Други проверки на факти, извършени от екипа на Lead Stories, свързани с Рада Лайкова и партия „Възраждане", могат да бъдат видени тук и тук.
