Вярно ли е, че кандидатът за президент Андрей Гюров приключва образованието си през 2005 г. и след това цели три години „забравя" да отиде в казармата до 2008 г., когато наборната военна служба е отменена? Не, не е вярно: Гюров действително придобива докторската си степен през 2005 г., но разпространяваното твърдение се основава на грешна хронология: той навършва пределната възраст от 30 години за повикване на 31 декември 2005 г., след което вече не е можел да бъде призован. Следователно периодът, в който е могъл да бъде повикан след изтичането на студентското му отлагане, е 2003-2005 г., а не 2005-2008 г., когато живее и работи във Виена. Според публично достъпните данни не може да се установи дали изобщо е бил призоваван за военна служба.
Твърдението се появява в ТикТок видео (архивирано тук), публикувано на 22 септември 2026 г. със следния текст:
Гюров приключва образованието си през 2005 г. И след това цели 3 години „леко" забравя да отиде в казармата до 2008 г., когато я отменят? 😉 меките китки не ходят в казармата, но журналистката го унизи
Ето как изглежда публикацията в ТикТок към момента на писане:
(Източник на изображението: публикация на @user5155595399915 в ТикТок.)
Видеото представлява откъс от интервю на живо в платформите на медията „Извън ефир" (архивирано тук), излъчено на 2 септември 2026 г. В него журналистката Мария Цънцарова отправя въпроси към независимия кандидат за президент Андрей Гюров (архивирано тук) относно неговата военна служба. В отговор той пояснява, че не е служил заради студентските си ангажименти, което става повод за коментар от страна на водещата относно готовността му да поеме поста на Върховен главнокомандващ.
Твърдението се разпространява широко в социалните мрежи (архивирано тук и тук) в хода на предизборната кампания за изборите за президент и вицепрезидент на Република България (архивирано тук), които ще се проведат на 25 октомври 2026 г. В публикациите се твърди, че той е завършил образованието си през 2005 г. и след това до 2008 г. успешно е избегнал повикването в армията.
Според биографията на Андрей Гюров, публикувана от Народното събрание (архивирано тук), той е роден на 31 декември 1975 г. Отделен официален документ, публикуван от Народното събрание (архивирано тук), съдържа решението на Виенския университет за присъждането му на научна степен „доктор на социалните и икономическите науки" на 24 ноември 2005 г. Публично достъпната му професионална биография също показва, че в периода между 2005 и 2008 г. той развива професионална и преподавателска кариера във Виена. Стенограма на Народното събрание (архивирано тук) от избора му за подуправител на Българската народна банка сочи, че Гюров започва работа във Volksbank във Виена още през 2004 г. Там той преминава от обучител по управление на кредитния риск до старши инспектор и директор на отдел „Контрол на кредитния риск", като успоредно с това от 2005 г. развива и активна преподавателска дейност.
Съгласно действащия тогава Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ от 1995 г.), младежите, приети за редовно обучение във висши училища, са имали право на отлагане от наборна военна служба, но не по-късно от навършването на 27 години. Това правило е въведено с изменение, обнародвано в Държавен вестник, бр. 122 от 19 декември 1997 г. (архивирано тук). Тъй като е роден в края на 1975 г., Гюров навършва пределната законова възраст от 27 години на 31 декември 2002 г. Следователно през 2005 г., когато получава докторската си степен, той вече не е ползвал отлагане на военната си служба на основание образование. Обяснението му в интервюто, че не е служил заради студентските си ангажименти, фактологически се отнася до периода до края на 2002 г.
Правната рамка, действаща през периода 2003-2005 г., определя начина, по който наборниците са били регистрирани и известявани за военна служба. Старият Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн. ДВ, бр. 112 от 27 декември 1995 г.) е отменен през 2009 г. и затова не присъства в масовите правни портали за действащо право, но оригиналният му текст е достъпен в дигиталния архив на Държавен вестник при следното търсене (виж снимката по-долу):
(Източник на изображението: уебсайт на Държавен вестник - официално издание на Република България.)
Съгласно чл. 158 от действащия тогава ЗОВСРБ българските граждани мъже, са били вписвани като наборници по местожителство в наборна книга, водена от органа на местната администрация. Чл. 182, т. 3 и т. 5 възлагат на местната администрация задължения, свързани с известяването на наборниците и връчването на повиквателните им заповеди. По това време Гюров живее и работи във Виена. Тези разпоредби сами по себе си не позволяват да се установи дали той е бил призоваван за военна служба, поради което не можем да твърдим, че той не е получавал повиквателна.
(Източник на изображението: Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн. ДВ, бр. 112 от 27 декември 1995 г.), Държавен вестник.)
Отделно от това, съгласно чл. 97, ал. 2 от ЗОВСРБ (1995 г.) пределната възраст за повикване на наборна военна служба е 30 години:
(Източник на изображението: Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн. ДВ, бр. 112 от 27 декември 1995 г.), Държавен вестник.)
Гюров навършва 30 години на 31 декември 2005 г. След тази дата той вече не е можел да бъде призован на наборна военна служба. Това прави твърдението, че той е „чакал до 2008 г.", юридически несъстоятелно.
През същия период българската армия преминава през мащабна реорганизация за интеграция в НАТО, узаконена чрез официалната Бяла книга за отбраната на Министерството на отбраната (2002 г.) (архивирано тук). Тази реформа, известна като „План 2004", води до драстично съкращаване на общата численост на въоръжените сили и преминаване към професионален състав.
Самата наборна военна служба също не е отменена с решение, взето през 2008 г. Решението за премахването ѝ е прието от Народното събрание много по-рано -- на 29 юни 2006 г., както се посочва в документите на Конституционния съд на Република България (архивирано тук). Текстът на закона и последвалата промяна в Конституцията влизат в сила на 1 януари 2008 г. след предвиден гратисен период.
Друга проверка на фактите от Lead Stories, свързана с изборите за президент и вицепрезидент през октомври 2026 г. в България, може да разгледате тук.
