Вярно ли е, че след влизане в еврозоната България ще загуби контрол над златните си резерви, ще продаде 40 тона злато или че Европейската централна банка (ЕЦБ) ще може да „замразява" парите ѝ? Не, не е вярно: Българската народна банка (БНБ) запазва собствеността върху златото и самостоятелно управлява резервите си, както е прието за всички страни в еврозоната. При присъединяване се прави стандартен капиталов внос в Европейската централна банка (ЕЦБ) от част от валутните резерви, което не означава прехвърляне на собственост или контрол. Няма механизъм, по който български активи да се използват автоматично за чужди дългове, нито ЕЦБ има правомощия да блокира средства без правно основание.
Твърдението се появява в ТикТок видео (архивирано тук), публикувано на 7 март 2025 г. със следното заглавие:
40 тона българско злато ще бъде продадено след влизане на България в еврозоната
ТикТок видеото споделя интервю с доц. д-р Григор Сарийски (архивирано тук) от Института за икономически изследвания на Българска академия на науките (БАН), който заявява следното:
Когато влезем в еврозоната, нашето злато и нашите германски облигации ще бъдат изкарани на пазара. Срещу това ще получим сухи пари, с които да започнем да купуваме италиански, португалски и така нататък дълг. Влизането в еврозоната означава, че Европейска централна банка ще може да замрази нашите пари по всяко време, когато някое наше действие не и хареса...
Ето как изглежда публикацията в ТикТок към момента на писане:
(Източник: ТикТок екранна снимка, направена в петък, 20 юни 18:14:13 2025 UTC)
По данни на Световния съвет по златото (архивирано тук) - към април 2025 г. златните резерви на България възлизат на 40.9 тона тона злато (виж екранната снимка по-долу), което е част от валутния резерв, управляван от Българската народна банка (БНБ).
(Източник: Екранна снимка на уебсайта на World Gold Council, направена в понеделник, 24 юни 21:30:45 2025 UTC)
Това злато служи като актив за гарантиране на финансовата стабилност на страната и не е обвързано пряко с влизането в еврозоната (архивирано тук). БНБ е независима институция (архивирано тук), която продължава да управлява валутния резерв дори след присъединяване към еврозоната, подобно на другите национални централни банки в еврозоната.
Твърдението, че България ще „продаде" своето злато, не отговаря на реалността. При влизане в еврозоната страната ще направи две основни финансови операции към ЕЦБ:
- Капиталова вноска в ЕЦБ: След въвеждането на еврото, БНБ ще изплати изцяло своя дял в капитала на ЕЦБ от около 101,9 млн. евро. Това е чисто счетоводна операция и не включва никакво прехвърляне на злато или други физически активи.
(Източник: Екранна снимка на уебсайта на БНБ (Най-често задаваните въпроси за еврото), направена в понеделник, 24 юни 22:32:30 2025 UTC)
- Вноска в чуждестранни резервни активи: Според правилата на ЕЦБ, България трябва да прехвърли част от резервните си активи като принос в системата на еврозоната. Сумата, определена от експерти, възлиза на около 960 милиона евро (архивирано тук). По примера на предишни страни, част от тази сума -- до около 15% по решение на ЕЦБ (архивирано тук) -- може да бъде предоставена под формата на злато, макар че това не е задължително и не е правно фиксирано. На практика, всички държави досега са извършвали тази вноска изцяло в чуждестранна валута (евро или долари), а не в злато. Хърватия е първата страна от 20 години насам, която е избрала (архивирано тук) да внесе част от сумата в злато, докато всички останали държави са го направили изцяло в чуждестранна валута.
България няма да продава златото си. Възможно е символична част от него да се използва при желание като форма на принос, но това е доброволно и не засяга основната част от златния резерв, който остава под контрола на БНБ (архивирано тук). ЕЦБ няма механизъм или правомощие едностранно да „замразява" пари на държавите-членки (архивирано тук). След влизане в еврозоната България ще стане част от системата на Европейските централни банки, където решенията се вземат колективно, включително с участието на управителя на БНБ. Националният контрол върху публичните финанси остава запазен.
Други проверки на фактите от Lead Stories, свързани с темата за приемането на България в еврозоната може да разгледате тук.
