Вярно ли е, че в периода на двойно обращение, когато левът и еврото се използваха едновременно като законни платежни средства в България, и след това, чуждите вериги магазини масово връщат фалшиво евро и всяка трета банкнота е подправена? Не, не е вярно: въпреки официалното приемане на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. и регистрираните единични случаи на фалшификати, твърденията за „масовост" и съотношение 1:3 са груба манипулация. Те нямат статистическа опора и целят единствено създаването на изкуствен хаос по време на преходния период.
Твърдението се появява в ТикТок видео (архивирано тук), публикувано на 7 януари 2026 г. със следния текст:
Чуждите вериги масово връщат фалшиво евро! Огромно количество фалшиво евро е пуснато в обръщение! Всяко трето е фалшиво! Пазарувайте в лева от малките магазинчета и искайте ресто в лева!!!
Ето как изглежда публикацията в ТикТок към момента на писане:
(Източник: Lead Stories екранна снимка, взета от публикация в tiktok.com/@269626)
Към 1 февруари 2026 г. единственото законно платежно средство в България е еврото (архивирано тук), след като изтече едномесечният преходен период на „двойно обращение", стартирал с приемането на страната в еврозоната на 1 януари. Това означава, че търговските обекти вече не приемат плащания в лева, но гражданите запазват правото си да обменят (архивирано тук) старите банкноти и монети без такса в търговските банки и „Български пощи" (в рамките на първите 6 месеца), както и безсрочно на касите на Българската народна банка (БНБ), като същевременно задължението за двойно обозначаване на цените остава в сила за защита на потребителите.
Твърдението, че всяка трета банкнота е неистинска, противоречи на икономическите показатели и механизмите за защита на валутата. Подобен обем (33% от паричната маса) е в разрез с функционирането на финансовата система. Според бюлетините на БНБ за емисионно-касовата дейност от последното тримесечие на 2025 година (архивирано тук), съотношението на неистински спрямо истински банкноти се измерва в единични бройки на милион, което не потвърждава наличието на значителен дял фалшива валута в обращение:
(Източник: Lead Stories екранна снимка, взета от БНБ уебсайт, Преглед на емисионно-касовата дейност юли - септември 2025 (стр. 7)
Реалната статистика за първите седмици на 2026 г. показва, че случаите на задържани неистински банкноти са изолирани инциденти, а не масово явление. МВР и прокуратурата докладваха за единични опити за прокарване на фалшиви купюри в градове като Шумен и Стара Загора (архивирано тук и тук), като извършителите са своевременно идентифицирани и задържани. Тези примери потвърждават, че контролните органи и търговците са високо бдителни, а не че системата е залята от фалшива валута. Математически е невъзможно всяка трета банкнота да е фалшива, тъй като това би означавало милиарди евро в обращение да са подменени, което е недопустимо при сегашните нива на банкова сигурност.
Големите търговски вериги в България гарантират сигурността на разплащанията чрез техника, одобрена от Европейската централна банка (архивирано тук), и засилен инструктаж на персонала, а детекционните устройства проверяват автоматично защитните елементи - от състава на хартията до микротекста и холограмите в периода на двойно обращение. Вероятността неистинска банкнота да бъде върната като ресто е елиминирана както технологично, така и законово.
Обектите работят по т.нар. Banknote Recycling Framework (BRF) - термин, който ЕЦБ използва за цялата система от процедури, които уреждат проверката, обработката и рециркулацията на банкноти, установени в Decision ECB/2010/14 (архивирано тук). BRF прави грешките почти физически невъзможни (архивирано тук): касовите системи автоматично разпределят банкнотите, като изолират всеки съмнителен купюр в отделна „Reject" или „Suspect" касета. Това предотвратява смесването им с касетите за ресто (Recycle cassettes) и повторното им влизане в оборот.
Допълнителна гаранция дава Наредба №18 на БНБ (архивирано тук). Съгласно чл. 30 и и свързаните разпоредби, всеки професионален касов оператор носи пряка отговорност и е длъжен да задържи съмнителната банкнота и да състави протокол. Връщането на такава банкнота на клиента е строго забранено и подлежи на административно наказание.
Призивът да се избягват големите магазини за сметка на „малките магазинчета" всъщност излага гражданите на по-висок риск. Именно при уличната търговия и плащанията „на ръка" в неконтролирана среда съществува най-голяма опасност от попадане на фалшификат. Официалният съвет на ГДБОП и БНБ (архивирано тук и тук) е точно обратният: парите да се обменят само в банкови офиси, да се избягват съмнителни лица, предлагащи „изгодни курсове", и при пазаруване да се разчита на обекти с доказани системи за контрол.
Заблудата за „масовото фалшиво евро" е опит за експлоатация на психологическия дискомфорт от смяната на валутата. Според прессъобщение от 6 февруари 2026 г. БНБ вече е изтеглила 81% от левовете в обращение (архивирано тук) и е пуснала над 6,7 милиарда евро в брой, които са гарантирано автентични. Всеки гражданин може сам да провери (архивирано тук) парите си чрез метода „Пипни, Погледни и Наклони", като следи за релефния печат, водния знак и промяната на цвета на числото на номинала. Вместо паника, институциите препоръчват (архивирано тук) безконтактните плащания като по‑сигурен и удобен метод, който намалява физическия контакт и риска от измами, включително свързани с парични средства.
Други проверки на фактите от Lead Stories, свързани с българския лев и присъединяването на България към Еврозоната, можете да разгледате тук.
