Вярно ли е, че влизането на България в еврозоната е удвоило таксите за терминални плащания и затова малките търговци отказват картови плащания до 5-10 евро? Не, не е вярно: таксите за картови плащания в целия Европейски съюз са строго регулирани с ограничения, които не зависят от това дали държавата е в или извън еврозоната. Приемането на единната валута всъщност елиминира разходите за превалутиране и подобрява конкуренцията между доставчиците на услуги.
Твърдението се появява в Тик Ток видео (архивирано тук), публикувано на 26 март 2026 г. със следното заглавие:
Не плащайте с карти!
Във видеото се казва следното:
Дигитализация, ама друг път. Откакто влезнахме в еврозоната, както всички виждате, все повече малки квартални магазинчета, или малък семеен бизнес, вече отказват плащания с карта на суми до 5 евро, дори някои и до 10 евро. Оказва се, че мантрата за това, видиш ли, как банковите такси направо щели да изчезнат като влезем в еврозоната, се оказа, разбира се, пълна измама. Таксите се оказаха двойни и те изяждат печалбата на малкия и среден бизнес. Не плащайте с карти, когато пазарувате в квартала, защото по този начин вземате хляба от трапезата на семейството, което е решило да си направи бизнес и се издържа от него и цялата печалба я давате на корпоративните банки, които я изнасят в чужбина, за да плащат осигуровките или пенсиите на собствените си граждани.
Ето как изглежда публикацията в ТикТок към момента на писане:
(Източник: Lead Stories екранна снимка, взета от публикация в tiktok.com/@victor.yochev/video/7621575677493497110)
Твърдението, че банковите такси са се удвоили вследствие на приемането на еврото, е фактически необосновано, тъй като в Европейското икономическо пространство действа Регламент 2015/751 (архивирано тук), който гласи:
С Регламент (ЕС) 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно обменните такси за платежни операции, основани на карти, обменните такси са ограничени на 0,2 % от стойността на операцията за потребителски дебитни карти и на 0,3 % за потребителски кредитни карти. По този начин ясно е определена една част от разходите, извършвани от търговеца.
Причината някои малки търговци да поставят лимити за плащане от 5 или 10 евро обикновено се корени в техните индивидуални договори (архивиран тук) с банките, които могат да включват фиксирана минимална комисиона на трансакция или месечен наем за устройството. Тези търговски условия (архивирано тук) съществуват независимо от официалната валута в страната и са въпрос на преговори или избор на по-модерен финтех оператор, а не на държавна политика.
Логиката, че дигиталните плащания „ощетяват" семейния бизнес в полза на чужди държави, пренебрегва реалните разходи (архивирано тук) за боравене с пари в брой. Поддръжката на касова наличност изисква време за броене, разходи за инкасо, по-висок риск от грабежи и грешки при връщане на ресто, които често надвишават цената на банковата трансакция. Еврозоната и Единната зона за плащания в евро (SEPA) (архивирано тук) по-скоро улесняват малкия бизнес, като стимулират конкуренцията и създават общ пазар на платежни услуги.
Печалбите на банките в България се облагат по Закона за корпоративното подоходно облагане (архивирано тук) съгласно местното законодателство. Официалният сайт на Министерството на икономиката и индустрията на Република България, в раздела „Деклариране и изплащане на корпоративен данък", изрично посочва как се облагат (архивирано тук) печалбите на юридическите лица, в това число и банките, опериращи на територията на страната:
Годишната печалба, която се формира от фирмите (юридическите лица) в България, се облага с 10% корпоративен данък. Редът за определяне, деклариране и изплащане на корпоративния данък се урежда от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Това опровергава твърдението, че печалбата се изнася директно в чужбина, без да се плащат местни данъци. Плащането с карта всъщност стимулира (архивирано тук) по-висока консумация, което подпомага оборота на малките квартални обекти, вместо да го ограничава. Отказът от приемане на карти на базата на неверни данни за еврозоната е по-скоро пречка пред икономическото развитие на самия бизнес.
