Вярно ли е, че Българската народна банка (БНБ) ще закупи 66 000 тройунции злато, за да ги подари на Европейската централна банка (ЕЦБ) заради влизането на България в еврозоната? Не, не е вярно: прехвърлянето на резерви към ЕЦБ при влизане в еврозоната не е дарение, а стандартна процедура в рамките на Евросистемата. БНБ запазва собствеността върху активите, които остават в нейния баланс като вземане към ЕЦБ и носят лихва. Покупката на злато представлява само преструктуриране на резервите, а не загуба на национално богатство.
Твърдението се появява в ТикТок видео (архивирано тук), публикувано на 13 декември 2025 г. със следните надписи:
Истински скандал: 2 тона българско злато отиват в Брюксел
Българската народна банка
Това е най-голямото престъпление в историята на България
Във видеото се казва следното:
Истински скандал! Българската народна банка ще закупи 66000 тройунции злато, за да ги подари на Европейския съюз, по-точно на Европейската Централна банка. Защо? Ами, защото влизаме в еврозоната и ние ще ги купим тези тройунции и ще ги дадем във Франкфурт.
Ето как изглежда публикацията в ТикТок към момента на писане:
(Източник: ТикТок екранна снимка, направена в петък, 19 декември 19:53:22 2025 UTC)
Твърдението, че България подготвя "подарък" от златни резерви за Европейската централна банка (ЕЦБ), е невярно представяне (архивирано тук и тук) на стандартните финансови механизми на Евросистемата. Присъединяването към еврозоната изисква всяка национална централна банка да прехвърли част от своите валутни резерви към ЕЦБ, съгласно член 30 от Устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) (архивирано тук). Този трансфер представлява дялово участие (архивирано тук) и капиталова вноска, а не безвъзмездно дарение. БНБ запазва пълната собственост върху тези активи, като те се прекласифицират в нейния баланс като лихвоносно вземане към ЕЦБ. Стойността на активите не напуска патримониума на държавата, а просто променя формата си на управление.
Размерът на тази вноска не е произволен, а се изчислява строго чрез така наречения "капиталов ключ" (архивирано тук). Делът на всяка национална банка в капитала на ЕЦБ се определя на базата на два основни показателя с равна тежест (по 50%): делът на населението на съответната държава и делът на нейния брутен вътрешен продукт спрямо общите стойности за Европейския съюз.
Този обективен критерий гарантира, че вноската отговаря реално на икономическата тежест на страната, а не е политически наложен данък. Закупуването на цитираните 66 000 тройунции злато е техническа операция за привеждане на структурата на резерва към изискванията на ЕЦБ - стандартно 15% злато и 85% валута (архививано тук). Това представлява преструктуриране на активи - продажба на валута срещу злато - при което не се губи стойност, а само се променя формата на управление на резерва.
Ключов аргумент срещу тезата за "подаряване" е механизмът на възнаграждение, който превръща този трансфер в доходоносна инвестиция. Върху вземанията, които БНБ придобива срещу прехвърлените резерви, ЕЦБ заплаща лихва. Размерът на тази лихва обикновено е обвързан с основния лихвен процент по операциите за рефинансиране - Main Refinancing Operations (MRO) (архивирано тук), прилаган от Евросистемата. Параграф 3 от въведението на най-актуалния по темата документ на ЕЦБ, Насоки (ЕС) 2024/2942 (архивирано тук), от 14 ноември 2024 г. изрично потвърждава това:
Управителният съвет прие Насоки ЕЦБ/1998/NP8, които впоследствие бяха изменени с Насоки ЕЦБ/2000/15, с цел установяване на равностойността в евро на чуждестранните резервни активи, които следва да се прехвърлят на ЕЦБ, и определяне на олихвяването на съответното вземане, записано от ЕЦБ в полза на всяка от участващите НЦБ. Олихвяването на такива вземания е определено в размер на 85 % от пределния лихвен процент, прилаган от Европейската система на централните банки в нейните основни операции по рефинансиране. От 1 януари 2025 г. тези вземания ще се олихвяват с лихва в размер на 85 % от референтната лихва, определена в Решение (ЕС) 2016/2248 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2016/36).
Допълнително, както е посочено в член 33 от Устава на ЕСЦБ, в края на финансовата година нетната печалба на ЕЦБ се разпределя (архивирано тук) обратно към националните централни банки, отново пропорционално на техните дялове. Така златото и валутата, макар и намиращи се под управление във Франкфурт, продължават да работят за българската икономика, генерирайки сигурен доход, вместо да бъдат безвъзмездно изгубени.
Други проверки на фактите от Lead Stories, свързани с влизането на България в еврозоната, може да разгледате тук.
