Вярно ли е, че с влизането на България в Еврозоната, тя авоматично започва да плаща финансовите задължения на държави като Франция, Италия и Испания? Не, не е вярно: членството в еврозоната не означава поемане на чужди дългове, а споделяне на обща парична политика при строги правила и с гаранции срещу безконтролно прехвърляне на отговорност. България запазва финансова самостоятелност по отношение на собствените си задължения.
Твърдението се появява в ТикТок видео (архивирано тук), публикувано на 4 август 2025 г., в което се твърди следното:
Когато влезем в Еврозоната автоматично ставаме съгласни да плащаме и техните дългове - Франция, Италия, Испания - те са със задължения от над 100 процента. И тук идва капанът - отказваме се от борда, който ни пази. Така, ако нашите политици се развихрят, ще имат достъп до печатницата за пари, до валутния резерв, до възможността да трупат нови дългове на наше име и накрая да продадат каквото е останало. Както в Гърция. Там отнеха пристанища, ЖП компании и летища. Гърците обедняха.
Ето как изглежда публикацията в ТикТок към момента на писане:
(Източник: ТикТок екранна снимка, направена в понеделник, 4 август 19:40:52 2025 UTC)
Твърдението (архивирано тук), че с присъединяването си към Еврозоната България се съгласява да плаща дълговете на други силно задлъжнели страни се разпространява широко в социалните медии. В рамките на Европейския съюз не съществува правен или институционален механизъм, който да задължава държава членка на еврозоната да поема дълговете на друга държава.
Това е установено в член 125 от Договора за функционирането на Европейския съюз (архивирано тук), известен още като клаузата за "забрана на спасяването" (no bailout clause):
Съюзът не носи отговорност за и не поема задълженията на органите на централната власт, регионалните, местни или други органи на публична власт, на други органи, регулирани от публичното право, или на публични предприятия на държавите-членки, без с това да се засягат взаимните финансови гаранции за съвместно изпълнение на даден проект. Една държава-членка не носи отговорност за и не поема задълженията на органите на централната власт, регионалните, местни или други органи на публична власт, на други органи, регулирани от публичното право, или на публични предприятия на друга държава-членка, без с това да се засягат взаимните финансови гаранции за съвместно изпълнение на даден проект.
Според този текст нито Съюзът, нито държава членка носи отговорност или приема отговорност за задълженията на друга държава членка. Следователно, дори една държава от еврозоната да изпадне в тежка дългова криза, останалите страни не са юридически обвързани да изплащат нейните задължения.
След дълговата криза от 2010 г., Европейският съюз създаде Европейския механизъм за стабилност (ESM) (архивирано тук), който предоставя финансова помощ на нуждаещи се страни, но тази помощ не е безусловна. Тя се предоставя след преценка от всички държави членки на еврозоната и задължително включва строги реформи и икономически условия, договорени в сътрудничество с Европейската комисия и Европейската централна банка. Финансирането не идва от националните бюджети на страните членки, а от вноски към ESM, които се определят справедливо според икономическата тежест на всяка страна.
Към момента България все още не е член на ESM (архивирано тук) и няма задължение да участва във финансирането на съществуващи спасителни програми. Дори след присъединяване (архивирано тук), България ще бъде обвързана с редица фискални правила, предназначени да гарантират финансова стабилност и отговорно управление на публичния дълг. Сред тях са Пактът за стабилност и растеж, Sixpack и Фискалният пакт. Пактът за стабилност и растеж (архивирано тук) въвежда ограничения върху бюджетния дефицит (макс. 3 процента от БВП) и държавния дълг (макс. 60 процента от БВП). Sixpack (архивирано тук) е законодателен пакет от шест акта, който засилва наблюдението върху икономическите дисбаланси и фискалната дисциплина и включва механизми за ранно предупреждение и корективни действия. Фискалният пакт (архивирано тук) представлява международен договор, въвеждащ „златното правило" за балансиран бюджет и автоматични корективни механизми при отклонения.
Наличието на всички тези законови фискални норми целят да защитят устойчивостта на еврозоната и да предотвратят кризи, произтичащи от прекомерна задлъжнялост, което означава, че България като страна-членка ще трябва да поддържа висока степен на фискална дисциплина и независимост, като всеки опит за финансова подкрепа или съвместно финансиране между държави ще бъде строго ограничен. Фискалната отговорност остава в ръцете на всяка отделна държава, а България запазва суверенитета си над бюджета (архивирано тук) и няма да бъде натоварена с дълговете на други държави без нейно съгласие.
Други проверки на фактите от Lead Stories, свързани с темата за приемането на България в Еврозоната може да разгледате тук.
