Вярно ли е, че парламентарната група на "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) е поискала забрана за изучаването на руски език в училищата в България? Не, не е вярно: ПП-ДБ категорично отричат да са предлагали или подкрепяли подобна забрана. Твърдението се базира на интерпретации на въпрос от депутат към министерството на образованието и науката (МОН) относно прозрачността и избора на чужд език в образованието. Реалният дебат е свързан с геополитически влияния и намаляващ интерес към руския език, не със законодателни инициативи за неговата забрана.
Твърдението се появява в ТикТок видео (архивирано тук), публикувано на 4 юни 2025 г. със следния надпис:
🔥 # ППДБ посикаха да се забрани изучаването на руски език
Ето как изглежда публикацията в ТикТок към момента на писане:
(Източник: ТикТок екранна снимка, направена в петък, 6 юни 12:00:25 2025 UTC)
Твърдението, че представители на политическа коалиция ПП-ДБ (архивирано тук) са предлагали или подкрепили забрана (архивирано тук) за изучаването на руски език в българските училища се разпространява (вижте екранната снимка по-долу) широко в социалните мрежи в България в следствие на разгорещения дебат (архивирано тук) по темата в парламента.
(Източник: Фейсбук екранна снимка, направена в сряда, 11 юни 19:12:17 2025 UTC)
Спорът избухва след изявления на депутата от Обединение Демократична България Елисавета Белобрадова (архивирано тук), която поставя въпроса за значимостта на руския език в образователната система в България в контекста на международните отношения и санкции срещу Русия. Тя иска отговори за участието на министерството на образованието и науката (МОН) в инициативи, организирани от русофилски организации, защитата на личните данни на учениците и насърчаването на ученически пътувания до Русия и отправя запитване към МОН защо в някои училища руският се изучава без възможност за избор на друг чужд език. Пълният текст на въпроса към МОН, зададен на 9 май 2025 г. е публикуван (архивирано тук) във Фейсбук профила на г-жа Белобрадова, където тя споделя, че въпросът е зададен по чл. 139 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и в него се изискват конкретни данни и затова не може да бъде открит на уебсайта на Народното събрание.
Това запитване е интерпретирано (архивирано тук) от опозиционни партии като „Възраждане" (архивирано тук) като опит за забрана на руския език, което доведе до напрежение и обиди в пленарната зала. В допълнение, Мария Захарова (архивирано тук), говорител на руското външно министерство, твърди, че има русофобска кампания срещу учителите по руски език и култура в България (виж екранната снимка по-долу). Според нея българските законодатели целят да ограничат преподаването чрез заявки до Министерството на образованието като част от борбата срещу „руската пропаганда".
(Източник: Фейсбук екранна снимка, направена в сряда, 11 юни 19:21:49 2025 UTC)
Няма официално предложение от ПП-ДБ за забрана на изучаването на руски език в училищата. Дискусията се фокусира върху избора и необходимостта от изучаване на руски език, а не върху неговата забрана. Депутатът Явор Божанков заяви (архвирано тук) от името на парламентарната група на ПП-ДБ, че никой от тях никога не е възразявал срещу изучаването на чужд език, включително руски. Освен това, експертни анализи показват (архивирано тук), че геополитически фактори влияят на образователната система, което води до недостиг на рускоезични учители и по-малко ученици, избиращи курсове на руски език.
На 29 май 2025 г. министърът на образованието Кирил Вълчев (архивирано тук) заяви, че руският език не е задължителен в българските училища, а се изучава като втори чужд език по избор на учениците (архивирано тук). Според него, само в 10 училища руският език е първи профилиращ предмет, а в още 40 училища има паралелки с изучаване на руски. Той подчерта, че образователната система осигурява възможност за изучаване на различни чужди езици, но не може да гарантира, че всяко дете ще има достъп до желания от него език.
Министър Вълчев отбеляза следното:
Министерството на образованието нито е популяризирало, нито е ограничавало изучаването на руски език. Ако погледнем повече време назад, броят като процент на учениците, които са включени в изучаване на руски език, е спаднал. Да, той е по-голям, отколкото в останалите европейски страни, но традиционно е по-голям, защото навремето се учеше руски език, защото българският език е много по-близък. При всяка промяна в учебните програми има малко или повече промени в руските произведения. В никакъв случай няма да подхождаме с негативно отношение към произведения от световната литература.
