Вярно ли е, че в България бежанците получават многократно по-висока финансова помощ от месечните детски надбавки? Не, това не е вярно: Лица, които са в процес на получаване на международна закрила имат право на здравно осигуряване и медицинска помощ, но финансовото изражение на тази помощ, не е в брой и не е многократно по-висока от детските надбавки. Българските граждани и лицата със статут на бежанец, хуманитарен статут, временна закрила и разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България имат право на социални помощи. Месечните помощи за дете са повече от 40 лв на месец и зависят от дохода на семейството. Няма нормативно основание за предоставяне на семейни помощи за деца на чужденци с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут.
Твърдението се появява в ТикТок видео (архивирано тук), публикувано на 11 март, 2024 г. със следния надпис:
Това се казва държава, 40лв на ден за бежанец и 40лв на месец за българско дете! Поклон пред щедростта на българската държава!
Така изглежда ТикТок публикацията в момента на писане на историята:
(Източник: ТикТок екранна снимка, направена в вторник, 16 април 21:05:20 2024 UTC)
Широко разпространеното твърдение, че бежанците в България получават по 40 лева на ден и значително по-голяма финансова помощ в сравнение с детските надбавки, е споделено от хиляди потребители в социалните мрежи в България, включително във Фейсбук (архивирано тук и тук). От надписа „На този ден 3/9/2022" става ясно, че публикациите набират популярност през март 2022 г. с началото на руската инвазия в Украйна и се препубликуват отново през март 2024 г., когато в България се разпространява дезинформация, свързана с миграцията.
Според Закона за убежището и бежанците в България (архивирано тук), бежанец е чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Закрилата (архивирано тук), която Република България предоставя на чужденци, включва убежище, международна закрила и временна закрила. Съгласно член 29 от Закона за убежището и бежанците, чужденците, които се намират в производство по предоставяне на международна закрила имат право на здравно осигуряване, на достъпна медицинска помощ, безплатно ползване на медицинско обслужване при условията и по реда за българските граждани.
Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС) (архивирано тук) в България е орган на изпълнителната власт, който прилага държавната политика за предоставяне на международна закрила в Република България. Териториалните поделения на ДАБ следва да отговарят на минималните условия за прием, съгласно международното, и национално законодателство в областта на убежището и миграцията. В Директива 2013/33/ЕС (архивирано тук) на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, са описани общите правила и разновидностите относно материалните условия за приемане, на които трябва да отговарят териториалните поделения във всички страни членки на Европейския съюз.
В имейл от ДАБ до Lead Stories от 19 април 2024 г. е посочено следното:
В допълнение, от писмото става ясно, че за всеки кандидат за международна закрила важи условието, че при получаване на окончателен отказ или предоставяне на статут, същият следва да напусне териториалното поделение към ДАБ в 14-дневен срок, както и приключва финансовото му подпомагане, което включва разходи за здравна осигуровка, храна, престой в центровете към ДАБ, но не и предоставени директно пари в брой.
Агенцията за социално подпомагане (АСП) (архивирано тук) е изпълнителна агенция, която осъществява държавната политика в областта на социалното подпомагане и отпуска социални помощи. Правото на оказване на социална подкрепа и получаване на социални помощи в Република България е регламентирано в Закона за социално подпомагане (ЗСП) (архивирано тук) и Правилника за неговото прилагане (ППЗСП) (архивирано тук), Закона за хората с увреждания (ЗХУ) (архивирано тук) и Правилника за неговото прилагане (ППЗХУ) (архивирано тук).
Право на социални помощи имат българските граждани, както и лица, които вече имат предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут, временна закрила и разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. Месечните социални помощи по чл. 9 от ППЗСП се определят според доходите, имуществото, семейното и здравословното състояние, трудовата заетост, включването на децата в образователната система и възраст.
Семействата с деца получават помощи според Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) (архивирано тук). Те могат да бъдат парични или в натура и подпомагат отглеждането на децата. За три от помощите се изисква брутният доход на семейството. Помощите се отпускат, ако семейството живее в страната, детето не е настанено извън семейството и посещава редовно училище или предучилищна подготовка. В Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се определя доходът, при който се отпускат семейните помощи и техния размер. В отчета на АСП за 2023 г. (архивирано тук) на стр. 18 е упоменато, че размерът на месечните помощи за отглеждане на дете е както следва:
- за семейство с едно дете - 50 лв.;
- за семейство с две деца - 110 лв.;
- за семейство с три деца - 165 лв.;
- за семейство с четири деца - 175 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта за семейството расте с 20 лева.
В отговор на АСП до Lead Stories от 19 април 2024 г. се казва, че съгласно чл. 3, ал. 5 от ЗСПД право на семейни помощи за деца имат бременни жени - чужди граждани и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. И още:
След започване на военните действия на територията на Украйна на 24.02.2022 г., украинските граждани, които са получили временна закрила в Република България, ползват правата си на социално подпомагане по общия ред, регламентиран в ППЗСП. С решение от 2022 г. (архивирано тук) Министерският съвет приема Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в България, като от тогава досега срокът ѝ е удължаван няколко пъти като се запазват (архивирано тук) сега действащите условия. В началото на конфликта, украинските бежанци в България имаха право на помощ от 40 лв. на ден за настаняване и храна за период до три месеца след подаване на молба за убежище. Тези средства се изплащаха директно на хотелиерите, участващи в програмата, а помощта беше предоставена в съответствие с Директивата за временна закрила на ЕС (архивирано тук), която осигурява незабавна защита и права, включително достъп до работа, жилище, социални услуги и здравеопазване. По настоящем, средствата, които се използват за настаняване са следните:
(Източник: Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България (архивирано тук)
В отговора от ДАБ до Lead Stories от 19 април 2024 г. се казва, че по отношение на бежанците от Украйна на територията на страната, от страна на ДАБ при МС се поема само здравното им осигуряване. При първоначалната регистрация за закрила на територията на страната, за украинските граждани от 18 г. до 65 г., здравното осигуряване се заплаща от ДАБ при МС в рамките на първите 3 месеца. На този етап, в съответствие с действащата подкрепа по Програмата за хуманитарно подпомагане на украински граждани с предоставена временна закрила, право на здравно осигуряване до приключване на временната закрила имат: деца от 0 до 18 г. възраст, жени над 63 г., мъже над 65 г. и лица от уязвими групи.
